Януари 2007, Будапеща
От една страна е човекът с мнение, от друга: потокът от информация, която нерядко ни залива без подбор и без да се интересува от това дали фактите са верни, а изводите – логични. Проумях, че дори и в The Economist или Financial Times например стават грешки, от което следва само едно: независимо от източника, критичният поглед върху прочетеното е от значение. Възможността за отговор и за артикулиране на собственото ми мнение по важни за мен въпроси е причината да започна това начинание.
Поддържането и развитието на този блог се определят от три фактора:
- Краен брой от събития, по които бих могъл да имам мнение
- Още по-краен брой свободни часове, в които да пиша
- Интересът на широката публика към него
Надявам се, всички ще се съгласят, че лимитиращият фактор е свободното ми време и че всъщност незабавният фурор на блога не бива да бъде поставян под съмнениеJ
Не бих искал да ограничавам темите, върху които ще се разпростирам в писанията си, но е логично те да не са в области, в които съм пълен лаик. Осъзнах този факт още в началото, когато планирах да пиша за езотерика и/или готварски рецепти. Без да обещавам, че от време на време няма да се прокрадват статии на тези теми, все пак по-скоро ще става въпрос за актуални събития, икономика, места и хора.
С други думи – оле, още един блог излезе на бял свят.
Поздрави,
В.
